Да бъдем красиви, но с цената на какво?

непрофесионалисти

Снимка: pxhere.com

В Съединените щати са широко разпространени рекламите в социалните мрежи за промотиране на услуги за козметична хирургия. Много от тях обаче водят до ръцете на непрофесионалисти.

Американско проучване изследва рисковете от разширяващо се явление. В САЩ социалните мрежи и по-специално Instagram, са основният източник на информация за хората, които желаят да се подложат на козметична хирургия.

Потребителите могат да избират измежду хиляди реклами, които впечатляват с голямо разнообразие от интервенции – от липосукция до инжекции с ботокс.

Проучване, проведено от лекари от Медицинския факултет на Северозападния университет Файнберг в Чикаго, показа, че повечето от съобщенията в Instagram са публикувани от лекари, които нямат специализация по козметична хирургия. Много често потребителите, особено младите хора, попадат в капана и се подлагат на хирургични процедури, които обещават да подобрят външния вид, но за съжаление излагат пациентите на сериозни рискове за здравето.

Изследователите също така установяват, че по-голямата част от публикациите на квалифицирани естетически хирурзи, са образователни и носещи стойност, пряко свързана с хирургията (62.1%), а постовете от неквалифицирани лица са били почти изцяло рекламни (67.1 %).

В проучване д-р Джон Ким, също от Северозападния университет, идентифицира 300% увеличение на усложненията след пластична хирургия на корема, извършвани от самозвани пластични хирурзи. В същото време в Съединените щати има все повече случаи на пациенти, които се обръщат към здравните заведения, за да се справят с последствията от непрофесионалните козметични процедури за нос, устни или корем.

В България нещата не стоят по много по-различен начин. В страната ни се рекламират много непрофесионални „хирурзи“ или медицински лица, които изкарват доходите си на гърба на пациентите.

У нас масова процедура, която се прави в салони за красота от непрофесионалисти, е поставянето на ботокс. Много са случаите, в които пациентите забелязват рани, а дори и предизвикването на парализа на лицевите мускули.

Важно: За да не се сдобиете с ефекта „УАУ“, преценявайте добре на чии ръце се доверявате.

Революция в пластичната хирургия

Цялото човечество преминава през революция. Подобно на него, пластичната хирургия, такава каквато я познаваме днес, преминава през различни еволюцонни етапи също.

Названието идва от гръцки – plastikos – „оформяне“. В Индия и Древен Египет са се извършили първите пластични интервенции преди повече от 4 хиляди години.

 

Интересно е, че ринопластика и отопластика са били извършвани на пациенти още по време на Римската империя. Постепенно интересът към разкрасяващи процедури започва да се увеличава като осезаемо това се забелязва вече след Първата световна война.

 

Пластична хирургия

Снимка: pexels.com

Знаете ли, че:

Първите липосукции за премахване на наднормено тегло са направени през 1 век от новата ера?

През 7-ми век лекар започнал да практикува метод за намаляване на мъжките гърди, известен днес като гинекомастия?

През ранния Ренесанс доста интервенции от пластичната хирургия са правени в обикновени бръснарници?

 

Съвремието ни отваря врати за много нови и различни възможности, чрез които да подобрим външния си вид. Някои от тях са изключително популярни като тук е интересно да споменем, че в световен мащаб най-предпочитана е процедурата за поставяне на ботокс.

Класацията за най-много пластични операции се води от хората във възрастовата група 35-50 години, а това представляват цели 45% от всички пациенти. С течение на годините, делът на мъжете, подлагащи се на подобен вид хирургия се увеличава непрекъснато. Увеличава се също така и желанието на по-младите, като те избират предимно моделиране на носа или гърдите.

 

Може би с учудване ще разберете, че държавите начело на класацията за най-много пластични операции са Индия и Ливан.

 

Както в облеклото, тенденциите в пластичната хирургия също се менят. Ако допреди години беше модерно да имаме огромни гърди и устни, напоследък за предпочитане са по-малките и естествени такива.

Не забравяйте – правете всичко с мярка.

 

Красотата е начинът, по който се чувстваш.
Е, не можем да отречем, че зависи и от начина, по който изглеждаш  😉

Не можем да излъжем напълно майката природа

Не можем да излъжем напълно майката природа

Ние сме лекари, не магьосници!

Има ли някакви уникални новости в пластичната хирургия, които да не се прилагат все още у нас?

Не. Но има много силни школи – американската, испанската, бразилската… Няма революционни неща в пластиката, има различни методи, които се усъвършенстват. На тези конгреси, предишният беше в Хюстън, срещите са много полезни за нас именно защото виждаме къде сме, и трябва да ви кажа, че българските специалисти са на едно отлично ниво.

 

Вие как станахте национален секретар в такава престижна международна организация?

По препоръка на проф. Цолич от бивша Югославия. После организирахме и българска секция към асоциацията.

 

А как станахте пластичен хирург?

87-а година спечелих конкурс за ординатор в „Клиника по термична травма и пластична хирургия“ във Военноморската болница – Варна. Бях млад, амбициозен и много исках да се занимавам точно с този вид медицина. Тъкмо бях привършил разпределението си – работех в Девня и специализирах хирургия. Първата ми операция като пластик беше с изгаряне – доста кървава операция, а лечението след това е труден и бавен процес. Има всекидневни превръзки, вани и какво ли още не. Белезите дълго се „съпротивляват“ – не можем да излъжем майката природа напълно. Спасяваш човека – той е жив, здрав, но в един следващ момент изисква и нещо повече – белезите започват да го измъчват… Лекарят за съжаление не е все-силен.

 

Преди време в интервю вашият колега д-р Емил Георгиев сподели същото предвид максимализма на пациентите, които изиск¬ват от вас да сте „всесилни“…

Мой колега – пластичен хирург в Южна Африка, обичаше да казва: „Ние сме лекари, не магьосници!“

 

А как си обяснявате феномени като нестинарите, чиито стъпала не изга¬рят в огъня; като дервишите, които забиват шишове в лицето си, а нямат белези?

Ами не знам, не мога да си ги обясня. За нестинарите… Наистина това противоречи на всичките ми познания за физическите закони, известни ни на този етап. А за дервишите, белези не може да няма – няма болка, което, разбира се, също е уникално явление. Физическите закони са обективни, тук най-вероятно става въпрос за управляването им по друг начин – изпадане в транс, и т. н. Но обяснението на подобни явления не е в моята компетентност. Ние, лекарите, нямаме правото да рискуваме с непроверени средства. Има например знахари, които предлагат различни мазила – каквото за кон, такова и за човек. Така не може! Нашите възможности са ограничени в рамките на обективното.

 

Има ли големи скандали на Запад, така както тук нашумя случаят с „човека без лице“?

Аз имам опит в Южна Африка и за там мога да кажа – да, има такива скандали. И може би ги има навсякъде по света. Пластичният хирург често е между „Осанна!“ и „Разпни го!“, защото недоволни винаги има. Твърде често очакванията се разминават с действителността не поради некадърността на хирурга, а именно защото той в крайна сметка не е магьосник“. Когато става дума за нещо, наложено от ежедневието, т.е. някакъв инцидент, изискващ неизбежна намеса – тогава в повечето случаи операцията е животоспасяваща. Но когато говорим за капризи, понякога свързани с някакви фантасмагорични или „модни“ виждания на пациента относно собствената му „визия“, тогава доста често е трудно да им се отговори – има критерии, които ние, специалистите, сме длъжни да спазваме, да бъдем честни с паци¬ента за възможната промяна – понякога с риск да го откажем…

 

Вероятно хората си мислят, че с парите си могат да поискат всичко. Доста са скъпи услугите на този вид хирургия…

Ние сме инвестирали в образование, опит и риск – считам, че това заслужава парите за услугите, които предлагаме.

 

Но това могат да кажат много други специалисти…

Цените са пазарни. Една стока, грубо казано, струва толкова, за колкото може да се продаде.

 

Оттук идват притесненията на една голяма част от хората – че тази хирургия вече се е „отместила“ от класическия хуманитарен модел медицина и се е превърнала в бизнес, в търговия.

Всеки продава труда си.

 

Но в „Пирогов“ вашите колеги получават мизерни заплати…

Това е много тъжно, но ако погледнем нещата под друг ъгъл – този мой колега, който и да е той, в края на месеца ще си получи своята, макар и ниска заплата. А аз, ако никой не отвори вратите на този център, може да остана и без лев. Тези, които са имали куража да станат частници, знаят това. Когато си „стопански субект“, ти трябва да убедиш клиента (пациента), че твоята услуга е добра. Но нямаш никаква сигурност, че той ще ти се довери и ще дойде при теб. В това е разликата. И нещо друго – много от частните лекари от други области на медицината не изкарват по-малко от пластичните хирурзи. Просто в обществото се е създал един мит за нас, който няма нищо общо с действителността. От друга страна пластичните хирурзи нямат друг шанс, освен да изберат свободната инициатива, защото в държавните болници местата са много малко те са необходими по-скоро за да обучат колегите – да им създадат една увереност, че  могат да се занимават с това, че са направили правилния избор.

 

Разкажете за работата си в чужбина.

Септември 1991-ва заминах за Южна Африка да си опитам късмета – по лични и  разни причини… Работих два месеца в Дърбан и после в  Претория. Почнах като хирург в отделение по пластична на хирургия, но още нямах специалността – у нас се придобива от 1995-а, а аз, както ви казах, заминах през 1991- ва.

 

Доверяваха ли ви се?

Да, имам чудесни спомени и приятелства от Южна  Африка. А медицината им е на много високо ниво. Там в  университетските болници  държавата все още отделя задоволителни средства за подобен род операции, затова има голям брой пациенти.  Нещата са уредени така: те плащат една такса, която тогава беше по-малко от 10 долара, и всичко останало субсидирано от държавата. Срещу тази скромна такса пациентите получават цялостно лечение. Това осигурява както достъп на повече хора до болниците, така и повече  практика за лекарите, чрез която те придобиват опит. А това, особено за хирурзите е изключително важно.

 

В болницата, в която аз работех – „Гаранкува“, наистина имаше блестящи специалисти. Там именно преди осем години участвах в една уникална операция за разделянето на сиамски близнаци.  Мисля, че децата бяха от Кения. В екип работеха неврохирурзи и пластични хирурзи – възстановяваше се части от черепа, имаше кожни дефекти, изобщо – невероятен шанс беше за мен да участвам в нещо толкова рядко. И също започнах да се занимавам с реконструктивна хирургия. Първоначално асиситирах  на мой приятел. В Африка има много катастрофи,  битов травматизъм и огнестрелни наранявания. И за мое учудване един от най-разпространените начини за самоубийство е самозапалването. Така че случаи, които се нуждаят от специалисти като мен, в Африка – бол.

 

А по-добре ли са платени хирурзите там в сравнение с другите лекари?

Няма такава разлика, не е въпрос на специалност. Навсякъде по света добрият лекар получава добри пари.

 

Защо се върнахте в България?

Бях далеч от Европа и тъгувах за децата си. Въпреки че и сега не сме съвсем заедно – едното е в Швейцария, другото в Германия, все пак сме на един континент…Много пъти си мисля какво щях да спечеля, ако бях останал в Африка. Предполагам, че щях да карам малко по-хубава кола, да живея  в по-хубава къща, да разполагам с малко повече пари и да имам малко повече практика – там държавната работа е много натоварена, има много дежурства, но пък е добре платена. Щях да вземам малко повече заеми, защото там се живее със заеми… Аз съм амбициозен човек и може би и там щях да стана частник. Всичко, което можеше да ми предостави Африка, в много отношения е по-добро…Но неможе да запълни някои други, духовни липси, които можеш да разбереш само когато си далече от родината и близките. Камъкът тежи на мястото си. Не съжалявам, че отидох, и не съжалявам, че се върнах. 

 

Вестник за жената / 28.05.-03.06 2007 г