Силиконовата долина

В тази сфера се предлага всичко – от реконструкция на гърда­та след операция при злокаче­ствени заболявания до повди­гане, увеличаване и дори намаляване на бюста. Безспорен обаче е фактът, че най-голям процент от корекциите зае­мат операциите за увеличаване на гърдите. Малки­те гърди са далеч от съвременния идеал за пропорционално и красиво тяло. Зад добрия резултат стои сложен алго­ритъм от решения, част от които е и правилният избор на най-подходящия ме­тод в конкретния случай.

Предимства и недостатъци

В България успешно се работи по ня­колко метода за поставяне на силиконови импланти в бюста с цел увелича­ването му. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. При по­ставянето на импланта над мускула и под млечната жлеза се постига по-закръглена форма на гърдата, предпочитана от много жени. Освен това самата операция е по-лесна за изпьлнение, а постоперативният дискомфорт – по-малък, тъй като мускулът не се травмираа. Този метод позволява поставянето на силиконови импланти с големи размери.

Същото обаче не важи за подмускулното позициониране, което определено има повече предимства. При него анатомичният имплант мо­же да бъде поставен частично или из­цяло под мускула, което осигурява по- естествен вид на гърдата с плавен пре­ход. Освен това ръбовете на импланта са почти незабележими и обикновено не се появява набръчкване. Това позицио­ниране улеснява значително мамографията, което е един от най-сериозни­те плюсове на този подход. Естесвено, всеки от методите има и своите недо­статъци.

При надмускулното позициониране на импланта ръбовете може да се забеляз­ват, особено при по-слабите жени, ко­ето никак не е естетично. Този начин на поставяне предразполага към по- бързо „смъкване“ на протезата с тече­ние на времето. Подобен риск съще­ствува и при частичното позиционира­не под мускула. Най-малък риск от него има при поставянето изцяло под муску­ла. Но тази операция е изключително сложна, a следоперативния дискомфорт е по-голям. Всеки хирург има пра­вото да избере метода, по-който да на­прави увеличаването на гърдите, съоб­разявайки се с желанието на жената и възможностите, които дава конкрет­ният бюст.

Информация от първа ръка

Потърсихме повече информация за ко­рекциите на бюста от д-р Михаил Скерлев, основател на медицински център по естетична пластична хирургия „Галатея“. Пред ROUGE той сподели своите предпочитания в тази област и разказа повече за методите, по които работи.

Кой е предпочитаният от Вас метод за увели­чаване на бюста?

Предпочитам поставянето на силиконови импланти през подмишницата, но не всички импланти и пациенти са подходящи за този метод. Причината е, че белезите при интервенцията са скрити в подмишната гънка и не се забелязват, което означава, че жената спокойно мо­же да бъде топлес на плажа. Този метод е по-труден за изпълнение, но той в ни­какъв случай не носи повече рискове за пациента. Това обаче не означава, че ка­тегорично отхвърлям другите методи.

Поставянето на импланта през разрез, който се прави в естествената гънка под гърдата, също има своето голямо предимство, а именно, че дава по-голям контрол при оформянето на ложето. Той дава възможност както за поставя­не под мускула, така и под жлезата. Аз не предпочитам позиционирането на им­планта изцяло под жлезата. Привърже­ник съм и на метода, при който той се поставя под фасцията на мускула, а не под него, защото това осигурява допъл­нителна поддръжка, освен това корек­цията на увисналостта е по-добра. Аз правя и подмускулно поставяне на ана­томичен имплант. Тази операция изис­ква голяма прецизност, защото трябва да се направи ложе, което да е достатъ­чно широко, за да побере импланта и ед­новременно с това да е толкова тясно, че да не му позволи да се ротира.

Колко време продължава една операция на бюста?

Интервенцията за увеличаване на бю­ста продължава средно около един час. В случаите, в които операцията е комби­нирана – за повдигане на отпуснатия бюст и увеличавеното му, тя е отнема повече време – до три часа.

Какво трябва да знаят жените за постоперативния период и възстановяването?

Първо, след една операция на бюста са необходими до четири седмици за добро възстановяване, като аз препоръчвам физически натоварвания да се правят едва след третия месец. Неспазването на тези инструкции може да доведе до ротиране на импланта. Това важи с особена сила при капковидните имплан­ти, поставени подмускулно. Възможно е те да се разместят при вдигане на де­те, малко по-тежък предмет или рязко движение.

При стягането на мускула, той може да придърпа импланта встрани или малко по-нагоре, което да доведе до асиметрия на гърдите. Про­блемът при възстановяването в постоперативния период е, че на пръв по­глед малки неща могат да доведат до сериозни последствия. После пациен­тът казва, че хирургът е виновен, а специалистът – че е направил всичко както трябва. Там където има разрез, винаги има и белег, но пластичният хи­рург е обучен да използва гънките на тялото, подходящи материали и знае каква грижа е необходима, за да бъдат белезите по-малки.

Има ли нещо ново при някоя от техниките за поставяне на импланти?

Това, което видях последно е поставя­не на капковиден (анатомичен им­плант) под фасцията на мускула и то през мишницата. Техниката не е никак лесна и затова бих я приложил само на подходящ пациент.

Какви рискове крият операциите на бюста?

Всяка операция крие своите рискове и корекциите на бюста не са изключение. По време на самата интервенция съще­ствува риск от анестезията, защото това е свързано с отнемане на съзна­ние, има обдишване с апарат, може да се появи алергична реакция към лекар­ствени средства, но тези опасности съществуват дори при една рутинна операция, каквато е премахването на апендикс.

Освен това има ранните усложнения, които също са реален риск – задържане на кръв или хематом, кой­то може да създаде бактериална среда и да доведе до инфекция. Това може да се случи в първите пет дни след опера­цията. В по-късен период има опасност от изместване на импланта, особено при подмускулното поставяне.

Но най- неприятното усложнение е капсулната контрактура – организмът реагира на всяко чуждо тяло, образува капсула около него и го отделя от себе си. Око­ло всеки имплант има такава капсула, която нормално е тънка и мека, добре прилепнала към него. Но понякога тази капсула започва да става по-дебела и груба, свива импланта, образува гьнки по него, очертанията му стават види­ми, като това е съпътствано със силна болка. Тогава се налага реоперация, при която се маха капсулата и е редно имплантът да се смени.

За да се избегне това усложнение, се взимат мерки, ед­на от които е поставянето на текстурирани импланти, при които капсулата става по-фина, защото следва релефа. От друга страна поставянето подму­скулно осигурява микромасаж, който също възпрепятства образуването на капсула. Третото ни оръжие е антибиотичната терапия в първите пет дни след операцията.

сп.  ROUGE / бр. 73 03.2009 г.