Моделиране на външни полови органи

През 21 век, нещата се променят.

Какво провокира у хората желанието да си направят пластична операция за моделиране на външните полови органи?

 

„И мъжете, и жените реално имат проблеми, но не знаят как да ги решат, защото може би моделирането на външни полови органи е все още тема табу“, коментира д-р Михаил Скерлев от Медицински център по естетична пластична хирургия „Галатея“. У нас подобни операции се правят от години, но главно с реконструктивна, а не с естетическа цел. Сега, през 21 век, нещата се променят.

 


„От наблюденията, които имам, мога да кажа, че жените и мъжете искат естезиране на външните полови органи не заради партньора си, а заради личното си самочувствие – казва д-р Скерлев. Въпреки това мотивите, които тласкат хората към тази интервенция, са много и различни. При мъжа се правят няколко вида операции – за удължаване на външния полов орган, удебеляване, обрязване, има и интервенции, при които се имплантират тестикуларни протези при загуба на единия или двата тестиса.“

 


При жените корекция на външните полови органи в повечето случаи се налага след раждане. С възрастта големите срамни устни изтъняват /атрофират/, а малките хипертрофират, т.е. стават по-големи, което причинява дискомфорт при ходене и трудности при полов акт. По оперативен път малките  се намаляват, а големите се увеличават със собствена мастна тъкан /липофилинг/, обяснява хирургът.

 

Другото, което се прави при жените, е корекция на влагалището /това е гинекологична интервенция/ и хименопластика. Много жени искат да коригират и формата на клитора си. Тази операция трябва да се извършва много внимателно и от опитен специалист, защото и най-малката грешка може да наруши чувствителността в областта.

 

Д-р Скерлев напомня сентенцията на хирургията на външни полови органи: „Хирургът трябва да направи всичко, което пациентът иска, в степен, в която това да не доведе до никакви увреждания.“


Тънкостта при моделирането на малките срамни устни например е в това, че трябва да се махне достатъчно от тях, но не прекалено, за да могат все пак да прилепват, защото тяхната функция е да пазят входа на влагалището чист. Не е редно те да се отстраняват напълно и ако пациентката иска това, хирургът трябва да я разубеди. Първо, защото това не е естетично, и второ – това води до проблеми с поддържането на хигиената и инфекции на влагалището.


При жените увеличаване на големите срамни устни и намаляване на малките може да стане последователно в една операция. При мъжете не е точно така. Лично докторът предпочита първо да направи удължаване на пениса, и след известно време – удебеляването, което препоръчва да стане с липофилинг /чрез собствена мастна тъкан/. Хубавото при тази манипулация е, че позволява надграждане.

 

При първата операция пенисът се увеличава до желан размер, следва частична резорбция  на мастна тъкан, и след шест месеца до една година, когато тази тъкан е получила собствено кръвоснабдяване, може да се направи и допълнително увеличаване, ако пациентът не е доволен от резулата.
Като при всяка операция, и тук има рискове, предупреждава д-р Скерлев. Съществува реална опасност от нарушаване чувствителността в областта на половите органи. При жените може да се получи асиметрия, защото много често самите устни не са еднакви. При хименопластиката пък има опасност хирургът да се престарае и да направи толкова здрава ципа, че след това тя практически да не може да се перфорира по естествен начин. Затова е много важно на какъв специалист се доверявате.

 

в. Седмичен труд / 06.2009 г.