Какво искат жените интимно

Най-често корекции на малките срамни устни.

Според хирурга д-р Михаил Скерлев от центъра по естетична пластична хирургия „Галатея“ и редовен член на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия, мнозина от колегите му с охота приемат да коригират несъвършенствата по лицето, но избягват деликатните операции между краката.

Напразно, защото тъй както един физически недостатък по откритите части на тялото може да изпорти самочувствието, по същия начин то може да пострада и от скрит дефект в гащите. Но ако със силиконовите цици днес вече се парадира, то „поправките“ там долу никой не развява публично, като изключим Азис. Въпреки известното неудобство обаче по темата трябва да се говори, за да се знае какво може и какво не, кое е нормално и кое – поправимо в кабинета на пластичния хирург или в операционната.

Д-р Скерлев, какви са най-често срещаните женски естетически проблеми в интимната област?

Мои пациентки искат най-често корекции на малките срамни устни. Аз категорично не смятам това за прищявка. Функцията на малките срамни устни е да пазят входа на влагалището и обрязването на жените при някои племена се изразява точно в тяхното пълно премахване. В случаите, с които аз съм се срещал, жените са искали съвсем основателно намаляване.

Колко трябва да са големи малките срамни устни, за да са в норма и кога са извън нея?

Това е съвсем индивидуално, свързано с усещанията на жената по време на полов акт. Когато малките срамни устни затрудняват проникването на пениса във влагалището пациентките усещаг нуждата от корекция. Иначе може да са и до коленете, но щом не се създава дискомфорт, няма нужда да се пипат.

А ако смущават притежателката си или партньора и с вида си?

Е, трябва да има и известна естетика. Сега е на мода пълното или частичното обезкосмяване на венериния хълм и областта около него, така че всичко се вижда – и малките, и големите срамни устни, че и клиторът. И когато малките срамни устни са силно изразени навън, фиксират вниманието. Могат да послужат за повод за не особено тактична забележка от страна на партньора и да предизвикат смущение.

Видоизменят ли се малките и големите срамни устни с възрастта?

Естествено, особено при раждали жени. Променя се контурът им, деформират се. Но най-важно е оплакването, че затрудняват половия живот. И деликатността на процедурата е, че трябва да се махне част от тях, но трябва да остане достатъчно да се затваря входа на влагалището.

Как протича самата операция?

Тя се прави амбулаторно с местна упойка, към която са добавени венозно  приложени лекарства, подтискащи съзнанието. Операцията не е трудна, проблемът идва оттам, че областта е силно инервирана и интервенцията е близо до клитора.

За колко време зараства оперативната рана?

Различно при всяка жена в зависимост от възрастта и много други фактори. Тъй като мястото е много богато кръвоснабдено, има риск от продължаващо кървене. Тук няма възможност за превръзка и чрез нея да се осъществи компресия, за да се спре кървенето. От хигиенна гледна точка се правят бани с дезинфекционен разтвор или с отвара от смрадлика, която има кръвоспиращо действие и дезинфекционно действие. Конците, които се използват, са бързорезорбиращи се.

Колко шева има при такава операция?

По един от двете страни, но продължителен.

Какви са възможните гафове при една такава операция, ако е направена от неспециалист или лекар без опит?

Ако се махне повече от необходимото, се отваря път към инфекции на влагалището, причинени дори от контакт с бельо. Трябва да се запази и границата между кожа и лигавица и да има ръб между тях. Крайната цел на операцията е да се наподобят външни полови органи като на младо нераждало момиче – прибрани големи, съвсем леко показващи се малки срамни устни.

Има ли пациентки, които идват да им възстановите девствеността?

Да. Тази операция се прави и от гинеколози, и от нас – пластичните хирурзи. Винаги предупреждавам, че не може да се възстанови перфектно каквото  е било. Колега не можеш да заблудиш с възстановена девствена ципа. Прави се една имитация на химен, намаляваща входа на влагалището и по този начин се предизвиква затруднено проникване, леко разкъсване и кървене. Имал съм такива пациентки, много малко наистина. Не съм отказвал, но като човек не ги разбирам.

Четох, че на Запад правят липосукция на областта около клитора. Не мога да се сетя по каква причина бих могла да поискам подобно нещо.

При някои жени  се наблюдава хипертрофия на клитора, но тя категорично не е свързана с натрупаната мастна тъкан, а със съединителна и жлезна. Има операции за намаляване на клитора, когато е много голям с вид на малък пенис. Тогава се прави частично прибиране на клитора навътре, в никакъв случай не се реже – това е ерогенна зона, богато инервирана и кръвоснабдена. И то много важна, за да бъдат махнати части от нея. Разкрасяването в никакъв случай не трябва да вреди на здравето – основен принцип на естетичната хиругия.

На колко години ви е била най-възрастната пациентка за операция по гениталиите?

Мисля, че над 40-годишна нямам. Сега всъщност си давам сметка, че не са идвали за интимни корекции пациентки под 30 и над 40 години. В този интервал очевидно жената не е подхождаща в сексуално и в социално отношение и знае от какво има нужда и как да го постигне.

Искали ли са от вас инжектиране на силикон в интимната област?

Аз съм противник на инжектирането на течен силикон и не го практикувам. Няма никаква гаранция, че след време той ще стои там, където е инжектиран, а няма да мигрира. Освен това, когато се направи веднъж, възможността да се премахне оттам на практика е нищожна. Друг принцип на пластичната хирургия е, че нещо, което не може да се махне, не трябва да се слага. Аз съм работил в Южна Африка и съм повлиян от англосаксонската школа, която е доста категорична и борави с понятията трябва и не трябва.

сп. EVA / февруари 2006 г