интимната пластика се прави за самочувствие

Интимната пластика се прави за самочувствие

Естетизиране на външните полови органи

Какво провокира у хората желанието да си направят пластична операция за моделиране на външните полови органи? На този и на други въпроси отговаря д-р Михаил Скерлев от медицински център Галатея.

 

„Още когато бях специализант в държавната клиника, сме правили такова моделиране заради реконструктивни проблеми – казва д-р Михаил Скерлев. Тази тема за ­мен е много интересна. Хората реално имат проблем, но не знаят как да го решат, защото може би въпросът все още е табу. От наблюденията, които имам, мога да кажа, че жените и мъжете искат естетизиране на външните полови органи не заради партньора си, а заради личното си самочувствие.“

 

 В областта на моделирането на външни полови органи при мъжа се правят няколко интервенции: удължаване и удебеляване на пениса, обрязване, имплантиране на тестикуларни протези при загуба на единия или двата тестиса, обяснява докторът.

 

Женските корекции на външните полови органи в повечето случаи се налагат след раждане. С течение на възрастта големите срамни устни изтъняват (атрофират), a малките хипертрофират, т.е. стават по-големи, което причинява дискомфорт при ходене и трудности при полов акт. По оперативен път малките срамни устни се намаляват, а големите се увеличават със собствена  обработена мастна тъкан (липофилинг) или гел на базата на хиалуронова киселина.

 

Другото което се прави при жените, е корекция на влагалището и хименопластика. Много жени искат да коригират и формата на клитора си. Операцията трябва да се извърши много внимателно и от опитен специалист, защото и най-малката грешка може да наруши чувствителността в тази област.

 

Сентенцията на хирургията на външните полови органи е: „Хирургът трябва да направи всичко, което пациентът желае, в степен, в която това да не доведе  до никакви увреждания,” напомня доктор Скерлев. Тънкостта при моделирането на малките срамни устни е в това, че специалистът  трябва да махне достатъчно от тях, но не прекалено, за да могат те все пак да прилепват, защото тяхната функция е да пазят хода на влагалището чист.

 

Не е редно те да се отстраняват напълно и ако пациентът иска това, хирургът трябва да го разубеди, първо защото не е естетично и второ – това води до проблеми с поддържането на хигиената на влагалището. При възстановяване на химена проблемът е той да не се направи прекалено здрав, че да не стане невъзможна перфорациата му.

 

Седмичен труд/ бр 9, 2 март 2011